Танцът на една мръсница

Камен седна на обичайното си място в клуб „Афродита“. Обичаше да е в дъното и от там да наблюдава цялото заведение. Голите сервитьорки много го очароваха. Внимаваха как носят подносите, да не би да разлеят нещо от тях, все пак всичко трябваше да пристигне в чашите, а не съдържанието им да го няма никакво. Имаше дрескод – за сервитьорките говорим. Дългата коса е особено задължителна, вързана на стегната конска опашка. Така им придаваше вид на господарки-изкусителки. Черни кожени сутиени и кожено бельо. Ботушите бяха кожени, отново, ама над коляно. А гримът беше повече от тъмен, черно. Странно е сервитьорка с черно червило да ти се усмихне и да те пита какво ще пиеш. Но пък за гледка, всяка от тях беше като избирана от каталог. Стегнати дупе и крака, големи гърди и никакъв корем, а в личицата, всяка от тях приличаше на предишната – тип кукла. Да. Но тук му беше хубаво. Голи мацки навсякъде. Не можеше да се оплаче от внимание, но друго си е да отидеш и просто да позяпаш. Плът. В големи количества. А в клуб „Афродита“ имаше в излишък от всичко. Едно основно правило: „Не пипай момичетата и не се пипай.“ Ако случайно охраната хванеше някой да мастурбира, веднага го вадеха навън с шутове. Но Камен не беше от тях. Той просто наблюдаваше и пълнеше окото с красиви жени, облечени доста секси.

Студентска книжка

Като преподавател беше изключително прецизен, не позволяваше студентите да му се качват на главата. Строг и определено суров. Да, такъв беше Анатолий Григоров. И наистина нямаше „тън-мън“. „Не знаеш – двойка. Моля, следващият!“ Имаше обаче нещо очарователно в него, изглеждаше изключително добре, поддържаше се и полагаше много труд върху себе си, държеше да е примерен и отговорен. Все още не му беше побеляла косата на цяло, за разлика от колегите му на неговата възраст. Дори и жените се обръщаха след него на улицата. Тъмна коса, тъмни очи, висок, добре сложен и с премерен вкус към лукса. Винаги се обличаше стилно и не разбираше нищо от днешната мода на кръпки и дупки по дънките. Изнервяше го неугледния вид на студентите, а някои просто прекаляваха с това, всичко да им е на показ. Ако си мислеха момичетата, че така биха си взели изпитите, с толкова много плът, преливаща от плитки деколтета и къси поли, много се лъжеха. Говореше се за други преподаватели, които искали секс за тройка в книжката. Но той не беше от тях. Анатолий възприемаше студентите по много по-различен начин – за него те бяха наивни и глупави деца, които не можеха да осъзнаят, че им предстои важната стъпка – да поемат живота си в собствените си ръце. И къде щяха да стигнат с това „леко поведение“? До поредната чалготека, където ще късат и хвърлят салфетки, или ще тежат на родителите си до края на живота им. Това той не го разбираше…

Дяволски аромат, част 5

Вторник

Обърнах се и се озовах лице в лице със Симо Фюриъса – интересен прякор, а? Луд фен на филма „Бързи и Яростни“, страхотен и определено много красив. Прилича на Пол Уокър, лека му пръст на актьора, но наистина, едно към едно. Голям зевзек и много, ама страшно много мръсна уста, особено когато чука. Откъде знам ли? Излизала съм с брат си и компаията му доста пъти, а Симон е доста близък с него. И, естествено, докато другите се забавляваха да забиват мацки в дискотеките, Симон чукаше гаджетата си на масата и беше доста обстоятелствен „как ще им го набучи“. А и реплики от сорта „Поемаш ли го, курво?“, „Ще ти го набутам, докато ти сцепя путката!“, както и много други от този сорт, непрекъснато го следваха, докато ги оправяше. Или беше гледал много порнофилми, или просто имаше проблем. По-скоро второто. Въпреки всичко беше готин и добър, кавалер, с изключение на моментите с жените. Брат ми беше забранил на приятелите си да ме пипат по какъвто и да е начин и естествено, тъй като си го уважаваха, не го правеха.

Дяволски аромат, част 4

Вторник

Сутринта се събудих и се чувствах особено превъзбудена. Виктор Борилов. С този човек, който е студен като ледниците около Антрактида, ще обядвам и уговарям за споразумение по договор. Изкъпах се, трябваше да ухая на чисто, бях отстранила окосмяването от тялото си, намазах се с един лосион за мека кожа. Напръсках се с парфюмчето, но задължително го пуснах в чантичката си. Сутиенът беше доста красив и стоеше много секси, но прашката беше едно прозрачно парче плат в същия цвят като сутиена, и връвчици – да, връзваха се. Чорапи със силиконова лента, жартиерите щяха да личат под роклята. Вързах косата си стегнато, опънах я допълнително и я пръснах с някакъв лак на брат ми за блясък. Гримирах се според цвета на роклята – огнено червено. Стори ми се малко по-тъмно, но за този цвят не знам какво друго щеше да подхожда. Червилото обаче трябваше да гори на устните ми. Бижутата бяха нещо простичко, с перлички, злато, но подходящо за случая и не особено взискателни. В една ръчна чанта прибрах чифт дънки, чорапи, спортна фанела. Трябваше след това да се преоблека. Не можех да отида с тази рокля на работа. Огледах се в огледалото. Изрязано висящо и набръчкано деколте, гърдите ми щяха да изтекат навън от нея. Надолу се разкрояваше и прикриваше широкия ми ханш и завършваше с една педя над колената. Къса, изрязана и… Ради беше прав, че не е за мен. Обух високите си излъскани боти и придобих вид на работническа кучка. Взех деловото куфарче с документите, чантичката с грима, парите, телефона и парфюмчето, както и пътната чанта с резервните дрехи. Облякох си якето и си викнах такси за работа.

Изневяра

ЧАСТ ПЪРВА

Михаил и Силвия бяха в една компания. Но досега никога той не се беше заглеждал по други жени. Тя му беше много симпатична, въпреки че беше жената на колегата на жена му. Често се събираха и излизаха по семейно, я на кино, или пък на кръчма. Тя седеше до мъжа си, често в пълно мълчание, следеше с поглед разговора и наблюдаваше, но нищо не казваше. Нищо особено… Но въпреки това имаше нещо много очарователно в нея. Тъмна коса, дълга, тъмни очи, красиво лице – дори изглеждаше леко надменна. Когато се запознаха в началото, беше по-закръглена, но, по незнайно какви причини, тялото ѝ стана по-стройно. Винаги имаше вкус по отношение на облеклото – стилно и изискано.

Топки на тенис корта

Играеха от половин час, защото обмисляха много добре всеки следващ ход. Анелия беше обещала, ако изгуби, да свали бикините си и да играе останалата част от следобеда без тях. Румен беше обещал, ако изгуби, да я чука на публично място. Вече си личеше, че е доста възбуден. Едва прикриваше ерекцията си с широката тениска…

Здравей

Беше сряда, което значеше, че цяла сутрин беше при баба си, за да ѝ помогне да изчисти. Към 12 часа, когато приключи, Марина излезе от там потна и доволна. Винаги изкарваше страхотно с баба Юлка, може би ѝ беше по-забавно с нея, отколкото с много други по-млади хора.

Марина ставаше на 37 тази година, но се чувстваше много по-стара. Беше надебеляла последните месеци заради здравословни проблеми и от скоро спазваше хранителен режим и когато имаше време, правеше упражнения. Правеше тежки HIIT тренировки, за да ѝ отнеме възможно най-малко време – отделяше максимум половин час на ден. Винаги бързаше, защото трябваше да ходи някъде или пък трябваше да се прибира, за да свърши нещо. Къщата ѝ беше изрядна – чиста и подредена, всичките ѝ задачи бяха изброени в списък по часове и всячески се опитваше да се вмъкне във взискателната си програма.