Автор: Анонимен читател
Стефан се събуди се с ужасен зъбобол. Тъй като от скоро беше пак в града, идея си нямаше къде има свестен зъболекарски кабинет. След бързо проучване в нета, откри място, което му вдъхна доверие. Допи си спокойно кафенцето, аулина все още действаше и това му даде време да се наслади на една от любимите си напитки. Взе душ, облече се и след 40 минути вече паркираше пред денталната клиника. Взе си час и се настани пред кабинета. Чу по мегафона, че идва неговия ред. Болката пак го беше навестила. Вратата се отвори и погледа му замръзна. Пред него седеше Димана, изпращаше клиента преди него и не успя да го види, но в мига в който погледите им се засякоха и нейната усмивка грейна.
– Чефо… леле, човек, какво правиш тук?
– Разбрах, че тук е най-добрия зъболекарски кабинет – каза той и направи крачка към нея, за да може да я прегърне. Не се бяха виждали откакто бяха на 14.
Тя се усмихна още повече и леко бузките ѝ се зачервиха. Покани го да влязат.
– Къде се загуби толкова години, аз от време на време се засичам с Коцето и Лили. Другите направо са се покрили.
– Бях 10 години във Френския легион.
– Уау, вече ще съм спокойна, че има кой да ме защити – казя тя и леко му намигна.
Той усети как само това намигване го върна в детските години. Как спомените и по-скоро усещанията от тогава се завъщат. Никога не я беше забравял, но си припомни как грейваше, когато бяха заедно. Спомни си как само лекото докосване до нея изпълваше цялото му тяло с усещане неразбираемо за него тогава, а по-късно в живота си разбра, че това усещане не се среща често.
Каза ѝ за болката и тя го настани на стола, започвайки да разглежда, какви поражения има по зъбите му. Бързо забрави неприятното усещане от зъболекарските машинки, спомените не спираха да се връщат в главата му. А и нейния аромат, допира ѝ до тялото му, това допринасяше за още по-силното усещане от мислите му. Погледите им се засичаха, докато тя работеше. Той нямаше как да се усмихне, но тя го правеше под маската си. А Стефан го усети, виждайки как очите ѝ леко се присвиват. Това накара сърцето му още по-лудо да заиграе.
Димана приключи и обясни каква е ситуацията със зъбите му, като се оказа, че трябва още няколко посещения, за да оправи бакията там.
– Ще оставя зъбите си в твоите ръце, но ще се радвам след като приключиш работа, да се видим за по едно кафе. Много ме изненада и зарадва тази среща и вече не съжалявам, че имах зъбобол тази сутрин.
– Аз също се изненадах много приятно като те видях и както видя, пак накара усмивката ми да има детска душа. Ще се радвам да се видим, но тази вечер ми е невъзможно, ако искаш утре след работа може да се видим.
– Ок, супер. Само кажи в колко и ще те забера.
– В 19 би трябвало да съм приключила вече – каза тя и усещаше как от вълнение, приятни тръпки обикаляха тялото ѝ.
Взеха си довиждане, пак с прегръдка, но този път беше по-продължителна и някак си по-обгръщаща. Докато работеше със следващите си клиенти, усмивката ѝ често се появяваше. Тази среща я изпълваше със спомени и вълшебни трепети.
Стефан беше подранил, в 18:30 седеше в джипа си и мислеше за Димана. Не беше спирал да мисли за нея от вчера. Припомняше си всяка беля, която правеха като деца, как се целунаха за първи път на рождения ден на Лили. Бяха се скрили в един гардероб. Тогава това беше повече игра в техните очи, но сега осъзнаваше, че това е било чиста и неподправена детска любов. Която все още беше жива в душата му. Тя се появи, също беше подранила, тъкмо се запъти към близкия магазин и Чефо изскочи от колата. Беше с дънки и фанелка, очертаваща мощните му ръце. Тя се запъти към колата му, а погледа ѝ шареше по тялото му, събуждайки палави мисли в главата ѝ. Той също не пропусна възможността да се наслади на тялото ѝ. Още в кабинета забеляза красивите ѝ извивки, но заради престилката нямаше как да им се наслади напълно. Беше с прилепнала рокля, свършваща над коленете, раменете ѝ бяха открити, а червената ѝ коса свършваше малко преди да се допре до тях. Погледът му беше на вратлето ѝ, след което се приплъзна по цялото тяло (сякаш тя го усети). Усещаше как иска да нацелува всяка част от него, много бавно и нежно.
Предложи тя да избере къде да отидат, още не беше разучил кои са качествените местенца в града.
„Синята лагуна“ бил един от любимите ѝ ресторанти, създаващи много уют и с прекрасна кухня. Докато караше, погледа му често се спираше върху бедрата ѝ. Въпреки, че бяха прикрити от роклята ѝ, гледката беше изкусителна, особено като ги беше кръстосала. Не спираха да говорят още в колата, така беше и цялата вечер. Споделяха си преживяни неща, мечти, спомняха си луди мигове от безгрижните години. Не спираха да се изследват с очи, бяха жадни един за друг, не бяха отпивали от елексира на приятелството си доста дълго време, а сега просто не искаха да спира този момент. Когато Димана стана за да се освежи, Стефан я гледаше с такъв копнеж. Наблюдаваше ѝ дупето, което беше добре очертано от впитата по него рокля, представи си как го обгръща с ръцете си и го захапва нежно. Затвори очи и прехапа устни, усещайки как възбуда превзема тялото му и ума.
Въпреки всичките тези години, през които не бяха се виждали, сега си говореха и се усещаха все така близки. Колкото и да избягваха темата за това дали имат връзка или семейства, просто беше неизбежна. Тя предполагаше, че той е сам, след като скоро се е завърнал от Френския легион, но той изобщо не предполагаше какъв ще бъде отговора ѝ. Сподели му, че има връзка от 4 години, но изненадата беше, че е с друга жена. Димана му сподели, че е бисексуална. Беше ѝ притеснено как ще реагира той, но с облекчение разбра, че това не го е притеснило изобщо. От своя страна, това провокира още повече палавото подсъзнание на Стефан. Опитваше се да го прикрива. Разговорът си продължи, а интересът един към друг се засилваше все повече. Димана на моменти гледаше скулестото му лице и докато той говореше, си представяше какви ли ще бъдат целувките му. Само при тези мисли се почувства пак така развълнувана и разтреперана, както по време на „играта“ с целувката в гардероба.
След ресторанта се разходиха. Вървяха безцелно и минавайки по познати места си припомняха моменти от детството си. И двамата усещаха как привързаността от младините им сега ги връхлита, но този път беше придружена и със страст. Небрежните докосвания разпалваха още повече страстите в тях. Стефан не издържа на това неистово привличане и в един от моментите, когато ръцете им уж се докоснаха, той хвана нежно ръката и и я завъртя към него. Докато тя се усети какво става, вече се целуваха нежно и изгарящо. В първия момент инстинктивно искаше да се отдръпне, но щом усети допира на устните му, палавото преплитане на езика му към нейния, тези мисли избягаха и тя се отдаде на този момент. Стефан я обгърна с ръка и я притисна към тялото си, тя усети твърдия му член при допира на телата им. Това ѝ липсваше, не беше имала такива усещания от доста дълго време. Сложи ръка на пакета му и го погали, а това накара Стефан да я целува още по-страстно обръщайки с ръка дясната ѝ гърда. Димана изви главата си назад и усети допира на езика му по вратлето си, усети и как се е подмокрила, искаше да я изчука точно там на улицата, облегната на тухления дувар. Отдалечи го с ръце от тялото си…
– Чефо, съжалявам, но не мога да продължа – той много добре знаеше защо, затова просто се усмихна и я погали нежно по лицето. Въпреки отказа ѝ видя в очите ѝ копнежа към него и това го накара да я целуне много нежно.
Продължиха разходката си, както и да си говорят и да се наслаждават на компанията си, въпреки секналата ситуация. След това той я откара до нейната кола и на излизане от джипа му, тя също го целуна със такава страст, че члена му след това доста дълго беше твърд, докато шофираше до дома си.
Димана се прибра и не спираше да мисли за Стефан. Дори когато по-късно вечерта тя правеше любов с партньорката си, не спираше да мисли за него.