Лежеше в леглото, за пореден път беше си извикал жена за секс и я наблюдаваше как се облича до вратата. Сексът беше хубав, както и жената, която му бяха пратили от агенцията. Просто чукане, това беше всичко. Тя си взе парите от нощното шкафче, Ангел я огледа за последен път. Не искаше да му пращат едни и същи мацки, това му беше изискването, но тази беше сладурана. Кофти. Някаква курва. Голяма работа. Тя му се усмихна, стисна си банкнотите и бързо излезе от стаята му. Това му беше хубавото да не е обвързан, никой не му опяваше, той сам си беше господар. Беше свикнал да не разчита на другите, а само на себе си. Та… когато му се приискаше някой да го прегърне и размачка, просто вдигаше телефона и се обаждаше на агенцията за елитни проститутки на Мадам Ви. А той беше ВИП клиент и му се пращаше най-доброто. Чудеше се обаче, като свършат момичетата й, какво ли щеше да последва. Но те не свършваха, все нови и нови идваха при него.
Телефонът на нощното шкафче иззвъня и той вдигна.
– Казвай! – започна той с неговия ръмжащ глас.
– Здрасти, Гейл! – започна от другата страна друг мъж, но Ангел много добре го познаваше, тъй като принадлежеше на приятеля му Борис. – Ще има купон при Сашо. Навит ли си да дойдеш?
– Не! – отрече той и беше готов да натисне червения бутон.
– Баси, Ангеле, чукал ли си наскоро?
– Да! Преди малко! И смятам да спя!
– Хайде, бе, брат! Николай и сестра му Мика са дошли и ще остават тук. Сашо прави купона за тях.
В съзнанието на Ангел веднага се появи образа на едно красиво лице. Михаела беше прекрасно момиче, изключително чистосърдечно и добро, той много я харесваше, но така и не набра смелост да я покани да излязат. После и замина в Англия и сега изобщо нямаше и представа как изглежда. Но искаше да я види. Тръпката му от гимназията, онези очи, които го побъркваха.
– Ела и ме вземи след двайсет минути! – заповеднически изръмжа той в говорителя и затвори телефона.
Нямаше много време. Стана по най-бързия начин и влезе в банята. Искаше да изглежда добре и да отмие миризмата на проститутката от себе си. Само при мисълта, че може да не е чист за нея, го ядоса. Трябваше да се облече добре. Огледа се в огледалото, в последно време обичаше да ходи на фитнес, беше станал доста релефен, това му харесваше много. Беше изключително късо подстриган, на продълговатото му лице беше набола брада, а лешниковите му очи изглеждаха по-скоро тъжни, отколкото приветливи и топли, каквито трябваше да бъдат. Но самата мисъл, че ще я види, го накара да се усмихне на отражението си в огледалото. Мамка му, изглеждаше секси, каквото и да мислеше. Облече черна спортна фланела и дънки, напръска се с любимия си парфюм, обу се и зачака. Точно на двадесетата минута, телефонът извибрира в ръката му и на дисплея се изписа името на Борис. Нямаше да го кара да чака, по-скоро бързаше да я види.
Беше дошъл в Лондон преди години, вече дори не помнеше кога. И беше избягал – от нея. А сега нямаше търпение да отиде до квартирата на Сашо, негов приятел, с който за първи път летяха за Англия. И тя щеше да бъде там. Михаела. Чудеше се дали ще го познае. Беше се променил… ами тя? Дали се беше променила особено? А дали го помнеше? Тази мисъл го глождеше.
След час бяха пред къщата, в която живееше Сашо. Ангел нямаше търпение да слезе от колата и направо се затича в момента, в който двигателят угасна. Чуваше се музика отвътре, но не беше толкова силна, че да направят съседите проблем. Той удари силно по вратата, която доста бързо се отвори. Пред него застана русоляв, висок и също като него доста едър мъж. Александър му се усмихна и го поздрави.
– Гейл, значи се реши да дойдеш! – започна той и му подаде ръка да се здрависат, но Ангел искаше да влезе по-скоро.
– Да! – съгласи се той и пое ръката му. Имаха особено здрависване. – Как си?
– Аз съм супер, ама и ти ще бъдеш. Влизай! – Той се отдръпна и му направи място да влезе.
Не беше пълно с хора, по-скоро беше извикал приятелите си, или хората, на които най-много държеше. Беше толкова уютно и приятно. Видя Милен, друг негов познат, Христо, Николай също. Диреше я с очи, искаше да я види. Влезе в кухнята и видя приятелката на Сашо Христина. Беше нисичка, за разлика от приятеля си и изглеждаше особено крехка и чуплива. Имаше дълга кестенява коса и поразително сини очи. Тя му се усмихна и посочи към дворчето на къщата. Ангел насочи поглед натам и я видя. Господи, беше прекрасна! Михаела беше облечена в ластични дънки, които описваха стегнати крака и дупе, черна блуза очертаваше малък бюст и изключително тънка талия, стегнат корем и силни ръце. Косата ѝ беше разпусната, дълга, почти черна, гъста. Говореше по телефона и крачеше напред и назад. Прииска му се да излезе навън, но отиде до хладилника и си взе бира. Просто я наблюдаваше.
– Как си, мъжки? – попита го мъж, точно зад него, гласът принадлежеше на Николай, брат ѝ.
– Кога кацнахте? – изрече Ангел с ръмжащия си глас, отвори си бирата и отпи от нея. Хвърли бърз поглед на приятеля си от детство и отново насочи очи към Михаела.
– Преди четири часа. – съобщи му другият и се облегна до него на плота. – Мика ще работи в някакъв салон за красота. Нали я бива да боядисва и подстригва, пък аз ще започвам в една компания по маркетинг.
– Браво! – изрече Ангел и отпи още една глътка. Тъкмо в този момент Михаела приключи разговора си и се насочи към вратата. Не можеше да види очите ѝ, които толкова го опияняваха. Дишането му се учести, само една жена го вълнуваше толкова силно и това беше тя. Но не влезе, телефонът ѝ звънна отново и започна да говори пак. – С кого говори?
– Бившият ѝ не я оставя на мира. – съобщи му Николай. – След като замина, Мика бая страда по теб. – Ангел наклони глава, не му стана особено приятно. Следващата глътка едва не го задави. – Хвана се с някакъв, който се оказа абсолютна гадина. Няколко пъти си сменя номера на телефона и той все ѝ го намира и започва наново да ѝ досажда. – Ангел стисна зъби, но не преставаше да гледа жената, която отново крачеше из двора, докато приказваше. – Оказа се, че и той щял да лети за Лондон също. Разделиха се преди половин година и още я тормози.
– Трябва ѝ ограничителна заповед. – съобщи Ангел и стисна бирата силно, стори му се, че стъклото на бутилката взе да се пропуква.
– Извади си. Но не важи за друга страна. Затова я накарах да се махне от България. – замълча за момент. – Тя искаше да те види много, но ти се правиш на недостъпен нещо.
– Глупости! – отрече той и постави бутилката от бирата на плота с трясък, част от съдържанието ѝ излезе от гърлото и се разля по ръката му и наоколо. – Не е така.
– А как е? – нападна го Николай, тонът му премина в заплаха. – Много добре знаеше, че сестра ми те харесва. Защо я отряза?
– Не съм я отрязал. – спокойно изръмжа Ангел, но физиономията на лицето му се измени, отдавна не беше оголвал зъби като вълк. – Наложи ми се.
– Да бе! – изнервено скръсти ръце пред него брат ѝ. Замълча. Загледа се и той в сестра си. – Не си играй с нея, Вълче! За теб няма глутници, ти си открай време Единак и такъв ще си останеш. – тези думи попариха Ангел и той се извърна към Николай с изключителна бързина, в последно време често налиташе на бой, особено след като беше дошъл в Лондон да работи и живее. Очите им се срещнаха, брат ѝ беше с една глава по-нисък от него, но и по-слаб. Можеше да го смачка от бой без да му мигне окото, но не искаше. Затова просто за последен път насочи очи към Михаела, видя част от дългата ѝ коса и прекрасното ѝ тяло и се врътна да си ходи. Мястото му не беше там.
Вече беше стигнал до входната врата, ядът го беше изпълнил, чуваше се как ръмжи, хората се дърпаха от пътя му и тъкмо докосна дръжката, когато нечии ръце обхванаха ръката му.
– Гейл? – прозвуча мелодичният глас на Михаела в ушите му. Той въздъхна, обърна се и се озова срещу нея. Прекрасното ѝ лице се усмихваше толкова нежно, сгряваше го, почти черните ѝ очи сияеха, устните ѝ бяха плътни и червени. – Толкова се радвам да те видя. – толкова искрено прозвуча, а и той знаеше, че е така, защото тя беше прекалено открита. Доближи се до него и го прегърна, ръцете му я обвиха, ароматът на косата ѝ беше опияняващ. Беше забравил какво е чувството да я държи, да я брани и защитава.
– Как си, хлапе? – попита я той с неговия ръмжащ глас, толкова топлина имаше в гласа му.
– Вече съм много по-добре, Вълче, защото съм с теб. – изрече тя и потърка лице в блузата му. – Тръгваш ли?
– Да! Налага се!
– Недей ми бяга пак. – той усети нещо да пада на ръкава му, погледна надолу и видя мокро петно, тя плачеше. Защо? – Моля те, остани!
– Не мога! – изрече той и се освободи от захвата ѝ, очите ѝ се вдигнаха към неговите, бяха пълни със сълзи. – Не плачи, хлапе! – нещо в душата му се скъса, не искаше да тръгва и да я оставя, тя беше най-хубавото нещо в живота му. Развълнуваше всяка нишка от него до крайност. Пръстите му погалиха нежно бузата ѝ и изтриха стеклата се солена капчица. – Нали знаеш, че си ми слабост. Вече ще се виждаме, хлапе, все по-често и по-често. – устните му я целунаха по главата. – До скоро.
Обърна се, отвори вратата и излезе. Но усещаше очите ѝ върху гърба си.
Беше му изключително натоварен ден. Имаха страшно много работа в последно време и той се чувстваше изключително изморен. Унасяше се още в метрото. Нямаше търпение да се прибере и да си легне. Цял ден не спираше да мисли за нея, все едно тя го крепеше. Но сега щеше да се прибере в квартирата си, да се затвори в стаята си и да заспи. Или можеше да си викне проститутка и да изчука някоя за лично успокоение.
Шаная беше много красива. Дълги крака, силиконови цици, слабичка, руса коса, обло лице, изрисувано от поне няколко пласта грим, зелени очи и чипо носле. Но не беше Михаела. Тя се завъртя няколко пъти покрай него, захвърли бялата риза, с която беше облечена и набързо изхлузи и без това късата пола. Не искаше да му говорят, както и да го целуват, просто чукане, нищо друго. А той вече беше възбуден, само трябваше да я лашне малко по-стабилно. Съблече си блузата, смъкна дънките и боксерките си и я застави да седне в него. Беше се подготвил за случая, винаги се пазеше, особено когато беше с проститутка. Случаят не беше по-различен. На нощното му шкафче винаги имаше кутийка с презервативи, най-вече при такова посещение. Извади един, скъса опаковката и го постави по предназначение. Тя го наблюдаваше през цялото време, надигна се и се плъзна по еректиралия му пенис. Раздвижи се нагоре и надолу. Движеше се доста нежно, но мислите му бяха някъде другаде. Искаше му се друга да е в прегръдките му. Гърдите на Шаная се подрусваха в такт с движенията ѝ върху него. Бяха плавни и отмерени, но колкото и да се стараеше, нещо не се получаваше. Той не спираше да мисли за Михаела. Така нямаше да излезе нищо. Трябваше той да поеме нещата. Прекатури я под себе си и тласна силно и яростно. Откъсна се изпъшкване от устните ѝ, тя обви крака около таза му, ръцете ѝ го погалиха по рамената. Повтори. Изръмжа. Наложи си да не мисли за Михаела. Затвори очи. Тласна пак, и пак, и пак… Можеше да издържи много, но сега просто трябваше да свърши и да отпрати тази проститутка. Както се и случи. Чукане, просто чукане, нищо повече.
Два часа по-късно, сам, отмил от себе си миризмата от поредната жена, лежеше в леглото си и наблюдаваше тавана. Не можеше да заспи. Толкова много искаше да я чуе, да я види. Борис му беше дал телефонния ѝ номер, но Ангел не набираше смелост да ѝ звънне. Докато Самсунгът му не заподскача по нощното шкафче. Надигна се и се притесни, на дисплея се беше изписало нейното име. Сърцето му трепна, нещо не беше наред, за да му звъни по никое време. Вдигна.
– Ало? – изръмжа гласът му в говорителя. – Мика, добре ли си? – чу само плач. Паниката го обземаше, можеше да е до нея и да ѝ помогне, но точно в този момент не беше. Затова трябваше да разбере всичко. – Какво се е случило, Михаела?
– Бях излязла с Хрис, гаджето на Сашо на бар, – тя си пое шумно въздух, прекъсвайки моментния ѝ хленч, след това продължи. – тръгнахме си от там, защото някакви идиоти започнаха да се закачат с мен. Тя си взе такси, но аз реших да походя до квартирата, тъй като беше само на няколко пресечки… – ново поемане на въздух, Ангел вече се беше изправил, беше натиснал копчето за високоговорител и си търсеше дрехи. Смяташе да я прибере, където и да се намираше в този проклет град. – Оказа се, че тия типове са тръгнали след мен. Тръгнах да бягам, явно съм изпуснала пресечката, защото сега изобщо не знам къде се намирам…
– Мика, къде си? – изръмжа той, вече си нахлузваше чорапи и обуваше маратонките си. – Искам да не спираш да говориш! – заповяда той. – Не спирай да се движиш! – почука на вратата на стаята в съседство, никой не му каза дали може да влезе или не, затова той направо нахлу. Вътре беше тъмно. – Гриша, Мика е загазила, трябват ми ключовете за колата… – някой измрънка мощна псувня, нещо издрънча близо до главата му. – Благодаря! – грабна ги и се затича навън. Качи се в нова Форд Фокус, синя. Запали двигателя. – Мика? – изръмжа той в говорителя.
– Чувам те. – прозвуча разтрепереният ѝ глас.
– Искам да влезеш в настройките на телефона, да видиш фабричния номер и след това да си пуснеш навигацията!
– Добре.
– Не ме изключвай, хлапе, продължаваш да говориш, разбра ли?
– Да… – настъпи тишина. След минута. – Има само някакви числа.
– Мика, мамка му! Кажи ги! – Ангел гневно блъсна по волана.
– 84436362159118G… Това какво ще ти помогне?
– Ще видиш. Само искам да не спираш да говориш! И се движи! – пусна телефона си, нагласи го на стойката и зададе търсене на телефон по номер. Оказа се, че не е далеко от неговата квартира. Затова даде газ и потегли. Колкото по-бързо стигнеше до нея и я прибереше у тях, толкова по-добре.
Михаела през цялото време му обясняваше как глупаво е хукнала, като е можела да остане и да ги поступа хубавичко, на което той изръмжа. Ангел я караше да гледа назад и да му казва дали някой не я следи, зарадва се, като разбра, че няма опашки. След двайсет и пет минути спря и отвори вратата на колата, затича се, срещу него с доста бърза крачка се движеше Михаела. Но изобщо не беше сама. Трима мъже вървяха на определено разстояние и се криеха, щом тя погледнеше през рамо. „Копелета!“, помисли си той. Тя се зарадва като го видя, побягна към него и се метна като момиченце на врата му. Господи, колко беше щастлив, че е в ръцете му!
– Изобщо не си сама. – изръмжа ѝ в ухото и я повлече към колата.
– Знам, не исках да те шашкам допълнително. – Ангел се закова на място и стисна ръката ѝ силно, след това я погледна изпитателно. – Какво толкова?
– Мика, не го прави повече! – каза ѝ заповеднически той.
Качиха се в колата и потеглиха. Не можеше да я върне в нейната квартира, намираше се прекалено далеч, при това брат ѝ щеше да се паникьоса и сигурно щеше да звъни по полиции, за да ги издирят тия. Отправи се към неговата. Тази нощ щеше да я пази, пък утре щеше да си я върне. Поне в стаята му беше подредено и не се притесни, когато отвори вратата. Тя седна на леглото… ох, същото, в което посрещаше всяка изпратена му курва. Ужас!
– Гладна ли си? – попита я той и я погледна с нежност. Усмивка се разля на красивото ѝ лице.
– Малко. – призна тя и започна да чупи пръсти.
– Искаш ли да ти донеса сандвич?
– Може, да!
Нямаше да чака повече. Знаеше какво обича да яде, още от гимназията. Колко пъти ѝ правеше сандвичи като му бяха на гости с брат ѝ. Слезе по най-бързия начин по стълбите и се отправи към кухнята. Отвори хладилника. Пълнозърнест хляб, шунка, топено сирене, маруля и люта горчица. Това имаше налично, но точно тези неща винаги присъстваха в менюто на сандвичите му. Нейните любими бяха се превърнали в неговите любими. Набързо направи четири двойни, постави ги в чиния и се затича към стаята си. Когато отвори вратата, Михаела се беше шмугнала под завивките. Беше легнала на една страна, дали беше заспала. Ангел остави сандвичите на нощното шкафче и се вцепени като видя кутията с презервативи. Мамка му! Беше забравил да ги прибере. Седна на леглото и погали разпръсната ѝ по възглавницата коса. В стаята миришеше на нея. Тя се обърна към него. Той ѝ подаде чинията и се помъчи през това време бързо да скрие презервативите в шкафчето, но тя забеляза това. Смущението, което се изписа на лицето му след като проследи погледа ѝ, го накара да се изчерви. Притесни се от жената, която харесваше. Колко неловко!
– Знам, че викаш жени за секс. – отрони се от устните ѝ, точно преди първата хапка. Той сведе глава, почувства се гузно, все едно ѝ изневеряваше. – Не мога да изям всички сандвичи, нали знаеш? – това сякаш го разсея от мислите му, той седна до нея, зави се с олекотената зазивка и взе един от сандвичите.
– Значи трябва да ти помогна. – усмихна ѝ се плахо. Не беше го правил отдавна, но откакто я видя, нещо в него се промени.
Михаела го придърпа до себе си и облегна глава на рамото му. За първи път му стана топло, почувства, че не е сам… Само тя можеше да направи това. Говориха си, тя го разпитваше за живота му тук, той доста ѝ призна и разказа. Не искаше да има тайни от нея, по-скоро желаеше да е абсолютно откровен и открит, както би следвало да бъде. След час и половина разговори, тя беше заспала в ръцете му, той не можеше да спре да я гали по косата. Прегърна я. Неговата Михаела.
Ангел отвори очи, навън още беше тъмно. Размърда се в леглото, прекрасният аромат на Михаела стигна до него, главата ѝ беше на гърдите му. Господи колко я желаеше! Това го доказваше стабилната ерекция. Почувства се неудобно, докато тя не простря ръка през тялото му, след малко и крак… Но му беше толкова приятно да я чувства толкова близо до себе си. Имаше планове днес да се наспи добре, но… едва ли би могъл повече и да мигне. До нея… Колко беше гореща! Тя беше само по потник и бельо, както той само по боксерки, не бяха правили секс, а просто бяха спали като нормални хора, един до друг, или върху друг. Беше му странно. За първи път споделяше по такъв начин леглото си и много му харесваше, различно беше от това да е абсолютно сам. Но този неин аромат… просто го побъркваше. Ръката му се плъзна от косата по гърба ѝ, меката ѝ кожа беше толкова приятна на допир, нежна и чувствена. Тя измърка, устните ѝ допряха гърдите му в целувка. Още нещо, което не беше усещал от много време. Сякаш в просъница, Михаела си проправи пътечка към лицето му за прекрасна и страстна целувка. Усещането беше неповторимо за него, искаше още, мммм, колко приятен вкус имаха сочните ѝ устни. Съзнанието му ръмжеше собственически за нея, но дали беше наистина – друг въпрос. Сега беше с него и това беше достатъчно. И колко беше приятно само да лежи в леглото с нея. Прекрасно! Не можеше да иска повече. Чувстваше се щастлив. Но… още една целувка. Огънят в него пламна. Искаше да я притежава, да я усети по различен начин, да е с жена, която го харесваше. Той нежно потърка чело в нейното, ръцете му зашариха под потника, а след малко се насочиха към дупето ѝ. Стисна. Тя започна да мърка и да се извива към него, да търка крак в неговия и след малко…
Михаела го надкрачи и седна върху него. Потникът го издърпа нагоре и отдолу се показа малък стегнат бюст. Зърната ѝ бяха настръхнали. Ръцете му се плъзнаха нагоре по тялото ѝ, минаха по краката ѝ, последваха хълбоците ѝ, тънката ѝ талия, след това обхвана внимателно всяка гърда с големите си ръце, закачливо направи кръгчета около зърната ѝ и продължи нагоре, докато не достигна шията й. Дръпна я надолу и я целуна по устните със страст. Езикът му нахлу в устата ѝ и се заигра с нейния. Нейните ръце се движеха по гърдите ѝ, допирът ѝ беше неповторим, това го възбуждаше още повече. Тя леко раздвижи таза си върху ерекцията му, което му подейства почти възпламеняващо.
– Мика, – изръмжа в устата ѝ. – възбуждаш ме…
– Усещам, Вълче. – усмихна се тя и близна устните му с езика си. – Искам и да не си помисляш за курва вече. – очите му я стрелнаха, след това забиха в друга посока. – Имаш мен. – тя се повдигна леко и плъзна пръсти по боксерките му, като разтърка пениса му. Той изпъшка от удоволствие.
– Това ще завърши със секс. – изръмжа той и я погледна със страст.
– Тогава така да е. Да го завършим със секс…
Устните ѝ се сляха с неговите, толкова сочни и нежни, така пламенни и горещи… Ангел дръпна боксерките си надолу и ги измуши от краката си, след това задърпа нейните бикини. Михаела повдигна дупе и ги изхлузи, след това ги метна някъде. Целувката се повтори. Ръцете му се плъзнаха по раменете ѝ, а след това нежно продължиха надолу по гърба ѝ. Тя се изви, породи приятен гъдел, който не остана незабелязан.
– Виж ти! – изръмжа Ангел с неговия глас и се преви лекичко, за да достигне мястото и да го докосне с езика си. От допира Михаела се наведе към него и го удари без да иска. Гърдите му се разтресоха от смях. – Мика, имаш доста силен гъдел, направо болезнен.
– Моля те! – проплака тя и хвана ръцете му в китките. – Недей! – приплъзна нежно гънките си в еректиралия му пенис. Ангел изръмжа от удоволствие, освободи се и я дръпна за целувка. Липсваха му тези неща с другите жени, защото с тях си беше чисто чукане и нищо повече. Но с Михаела… Господи, колко беше страстна и гореща! Беше настървен за нея, като вълк към своята вълчица. Обожаваше дългата ѝ коса да се стели по нея, както и да го докосва. А влажните ѝ устни… умираше да ги опитва и да ги облизва лекичко.
– Невероятна си! – изпъшка той, за пореден път се беше отъркала в него, изпълнена с желание за див секс.
– Мълчи! – заповяда му тя и го целуна отново.
Ангел реши да следва заповедите ѝ, все пак тя беше отгоре. Михаела погали пениса му, обхвана го с ръка и внимателно го плъзна в себе си. Удоволствието беше неописуемо за него. Колко приятно и нежно, а тя беше влажна и тръпнеше за него. Внимателно се надигна и след това се спусна надолу. Движенията ѝ в ханша бяха изключително плавни и деликатни, никога не го бяха „яздили“ така, както тя и беше повече от превъзходно. Ръцете му обхванаха стегнатия ѝ бюст, пръстите му стиснаха настръхналите ѝ зърна и тя простена, отметна дългата си коса назад и се изви. Гледката беше неописуема за него – наслаждаваше се на нейните движения и същевременно виждаше как и тя се наслаждава. Пъшкаше и галеше тялото си, а това възбуждаше още по-силно Ангел. Изръмжа и се надигна, не можеше тя само да е активната страна, а той да мързелува. Но Михаела го бутна назад и се наведе към него за целувка, устните им се докоснаха, тя го близна с език и след това изправи гръб и нова доза наслада се разля в тях. Тя забърза движенията си в таза, спускаше се, издигаше се или леко се поклащаше настрани, но чувството беше толкова изгарящо приятно, че побъркваше до крайност сетивата на Ангел. Не можеше да спре да я гледа, опияняваше го как възбудата и удоволствието се изписваха на лицето ѝ при всяко нейно спускане. Ръката му потърси клитора ѝ и го стисна между пръстите си. Разтърка го, а тя изпъшка и се наклони назад. Движенията ѝ станаха по-бързи и дръзки, стенанията и на двамата – по-силни и гръмки. Определено се очакваше да събудят къщата, но и двамата не ги беше грижа. Отдадени един на друг. Но Ангел желаеше друго, надигна се и я обгърна с ръце. Първо я целуна, след това захапа брадичката ѝ. Тя продължаваше да се движи, а той започна да ѝ помага като повдигаше дупето ѝ и след това силно я придърпваше към себе си. Силна тръпка се разнесе по тялото му, тя стенеше звучно, но и Ангел не оставаше по-назад – ръмженето му беше проглушително. Ръцете ѝ стиснаха рамената му и го придърпаха към гърдите ѝ. Насладата ѝ нарастваше с всяка измината секунда. Тя беше изгарящо гореща – пареше му. По тялото му изби пот, по нейното също. В един момент изстена силно, сгуши се в него и застина неподвижна, прегърна го, но той продължи да се движи. „Още мъничко, мила моя!“ Екстазът го обля, той впи зъби в рамото на Михаела, звукът, който излезе от гърлото му не наподобяваше нищо нормално.
Вратата се разтресе от пантите. Добре, че Ангел я беше заключил. Григор набиваше тежките си юмруци в дървото.
– Разкарай се, Дявол да те вземе! – изръмжа гневно той отвътре, Михаела още трепереше в ръцете му от преживяното.
– Комшиите са извикали полиция. – съобщи му съквартирантът му, гласът му беше сънен и някак прегракнал.
– Дреме ми… – кресна Ангел гневно с ръмжащия си глас, звучеше заплашително. – Да ме хванат за хуя, мамка им! Чуках!
Григор отстъпи от вратата, явно щеше той да се заеме с пратените полицаи…
Ангел прегърна Михаела, целуна я по главата и заспа.
