Лежеше в леглото, за пореден път беше си извикал жена за секс и я наблюдаваше как се облича до вратата. Сексът беше хубав, както и жената, която му бяха пратили от агенцията. Просто чукане, това беше всичко. Тя си взе парите от нощното шкафче, Ангел я огледа за последен път. Не искаше да му пращат едни и същи мацки, това му беше изискването, но тази беше сладурана. Кофти. Някаква курва. Голяма работа. Тя му се усмихна, стисна си банкнотите и бързо излезе от стаята му. Това му беше хубавото да не е обвързан, никой не му опяваше, той сам си беше господар. Беше свикнал да не разчита на другите, а само на себе си. Та… когато му се приискаше някой да го прегърне и размачка, просто вдигаше телефона и се обаждаше на агенцията за елитни проститутки на Мадам Ви. А той беше ВИП клиент и му се пращаше най-доброто. Чудеше се обаче, като свършат момичетата й, какво ли щеше да последва. Но те не свършваха, все нови и нови идваха при него.
Телефонът на нощното шкафче иззвъня и той вдигна.
– Казвай! – започна той с неговия ръмжащ глас.
– Здрасти, Гейл! – започна от другата страна друг мъж, но Ангел много добре го познаваше, тъй като принадлежеше на приятеля му Борис. – Ще има купон при Сашо. Навит ли си да дойдеш?
– Не! – отрече той и беше готов да натисне червения бутон.
– Баси, Ангеле, чукал ли си наскоро?
– Да! Преди малко! И смятам да спя!
– Хайде, бе, брат! Николай и сестра му Мика са дошли и ще остават тук. Сашо прави купона за тях.
В съзнанието на Ангел веднага се появи образа на едно красиво лице. Михаела беше прекрасно момиче, изключително чистосърдечно и добро, той много я харесваше, но така и не набра смелост да я покани да излязат. После и замина в Англия и сега изобщо нямаше и представа как изглежда. Но искаше да я види. Тръпката му от гимназията, онези очи, които го побъркваха.
– Ела и ме вземи след двайсет минути! – заповеднически изръмжа той в говорителя и затвори телефона.
Нямаше много време. Стана по най-бързия начин и влезе в банята. Искаше да изглежда добре и да отмие миризмата на проститутката от себе си. Само при мисълта, че може да не е чист за нея, го ядоса. Трябваше да се облече добре. Огледа се в огледалото, в последно време обичаше да ходи на фитнес, беше станал доста релефен, това му харесваше много. Беше изключително късо подстриган, на продълговатото му лице беше набола брада, а лешниковите му очи изглеждаха по-скоро тъжни, отколкото приветливи и топли, каквито трябваше да бъдат. Но самата мисъл, че ще я види, го накара да се усмихне на отражението си в огледалото. Мамка му, изглеждаше секси, каквото и да мислеше. Облече черна спортна фланела и дънки, напръска се с любимия си парфюм, обу се и зачака. Точно на двадесетата минута, телефонът извибрира в ръката му и на дисплея се изписа името на Борис. Нямаше да го кара да чака, по-скоро бързаше да я види.
Беше дошъл в Лондон преди години, вече дори не помнеше кога. И беше избягал – от нея. А сега нямаше търпение да отиде до квартирата на Сашо, негов приятел, с който за първи път летяха за Англия. И тя щеше да бъде там. Михаела. Чудеше се дали ще го познае. Беше се променил… ами тя? Дали се беше променила особено? А дали го помнеше? Тази мисъл го глождеше.
След час бяха пред къщата, в която живееше Сашо. Ангел нямаше търпение да слезе от колата и направо се затича в момента, в който двигателят угасна. Чуваше се музика отвътре, но не беше толкова силна, че да направят съседите проблем. Той удари силно по вратата, която доста бързо се отвори. Пред него застана русоляв, висок и също като него доста едър мъж. Александър му се усмихна и го поздрави.
– Гейл, значи се реши да дойдеш! – започна той и му подаде ръка да се здрависат, но Ангел искаше да влезе по-скоро.
– Да! – съгласи се той и пое ръката му. Имаха особено здрависване. – Как си?
– Аз съм супер, ама и ти ще бъдеш. Влизай! – Той се отдръпна и му направи място да влезе.
Не беше пълно с хора, по-скоро беше извикал приятелите си, или хората, на които най-много държеше. Беше толкова уютно и приятно. Видя Милен, друг негов познат, Христо, Николай също. Диреше я с очи, искаше да я види. Влезе в кухнята и видя приятелката на Сашо Христина. Беше нисичка, за разлика от приятеля си и изглеждаше особено крехка и чуплива. Имаше дълга кестенява коса и поразително сини очи. Тя му се усмихна и посочи към дворчето на къщата. Ангел насочи поглед натам и я видя. Господи, беше прекрасна! Михаела беше облечена в ластични дънки, които описваха стегнати крака и дупе, черна блуза очертаваше малък бюст и изключително тънка талия, стегнат корем и силни ръце. Косата ѝ беше разпусната, дълга, почти черна, гъста. Говореше по телефона и крачеше напред и назад. Прииска му се да излезе навън, но отиде до хладилника и си взе бира. Просто я наблюдаваше.
