Ева плачеше почти безутешно. Бузите ѝ бяха мокри от стичащите се сълзи, но не можеше да ги спре. Не можеше да повярва – Симеон си тръгваше от живота ѝ и както твърдеше, беше открил любовта на живота си. Наблюдаваше го как си събира нещата в куфара… Първо дрехите, после козметиката, която използваше. А и той беше категоричен. Не можеше да живее повече с нея, поне това повтаряше. Ева го питаше, тъй като искаше да знае… Всеки изпитва нужда да разбере къде е сбъркал.
– Моля те! – прозвуча тихо гласът ѝ, имаше толкова много отчаяние в него. – Искам да знам…
– Няма какво да ти кажа повече, Ева! – сряза я остро Симеон и продължи да тъпче куфара си. – Не си жената за мен!
– Но аз те обичам… – отрони се от устните ѝ и нова доза скръб я задави.
– Да, хубаво! – ледено продължи Симеон, докато натъпкваше и последните дрехи от гардероба. – Проблемът е, – започна той и я погледна, все едно беше някаква низша твар, която трябваше да стъпче – че аз не те обичам вече. Не мога повече! – затвори рязко капака, закопча ципа и го задърпа към вратата. – Моля те, не ми се обаждай повече!
Ева го погледна за последно, в очите ѝ се четеше толкова много болка. Вратата се затръшна след него. И тогава мъката я задави…
Бяха минали три месеца, откакто Симеон окончателно напусна живота ѝ. Тя бързо си сложи маската на щастието на лицето. Не беше казала дори и на родителите си, че приятелят ѝ я е изоставил заради друга жена. Сигурно щяха да обвинят нея за случилото се. Работата ѝ даваше някаква утеха. В момента, в който се прибереше в апартамента и затвореше вратата след себе си, започваше да плаче. Беше изгубила апетит към всичко, дори и това, което обичаше най-много. Прияждаше ѝ се нещо, готвеше го и след това го изхвърляше в кофата, защото ароматът от сготвеното я отвращаваше до крайност. Посещенията ѝ във фитнеса също зачестиха. Инструкторът ѝ дори беше озадачен, когато започна да идва всеки ден, даже в събота и неделя. Притеснението му се прояви в един слънчев петък, когато тя се разплака по време на серията си от упражнения, все едно силата ѝ я беше напуснала изведнъж. От носа ѝ рукна кръв и той я принуди да спре, а след това я откара до тях.
Приятелките ѝ се опитваха да я извадят от това унищожително състояние. Абсолютно безуспешно. Никой не можеше. До един ден…
Камелия ѝ се обади по телефона, каза ѝ, че има нещо точно за нея. Сигурно пакет салфетки, с които да подсуши непрекъснато влажните си очи.
Точно половин час след като ѝ беше позвънила, Камелия неистово тропаше на вратата на апартамента. Ева ѝ отвори и отправи влажен поглед към нея.
– Момиче, – извика приятелката ѝ след като я видя. Беше с две глави по-висока, къса кестенява коса, зелени очи, овално лице и стройно жилаво тяло. От нея винаги лъхаше на сила и надмощие. Стисна я за китката и я помъкна след себе си – ти си се свършила. – Камелия беше изключително директна, винаги. Сега не беше по-различно. Ева погледна надолу – ами да, тениската и анцугът ѝ хлопаха по всички параграфи. – Къде са ти хубавите извивки?
– Тук са си… –плахо започна тя и се помъчи да откопчи пръстите на приятелката си от ръката си.
– Къде? – рязко извърна глава Камелия и се втренчи в нея. – Приличаш на плашило. – Ева преглътна буцата в гърлото си, но сълзите потекоха сами. – Престани да плачеш за него! – Веднага! – заповяда властно тя. – Той те изостави, заради друга. Не заслужаваш всичко, което си причиняваш, не и заради него. Виж, – тя бръкна в джоба на якето си и извади смачкан лист хартия. Разгъна го, на него имаше написано едно име и телефонен номер. – намерих това в интернет. Жената е невероятна и може да помогне на всеки. Моля те! Обади ѝ се. Ще отидем с теб и ще се срещнете с нея. Казват, че е професионална магьосница.
Ева изтръпна само при споменаването на тази дума. Сега на врачка ли я караха да ходи? Само защото приятелят ѝ си беше събрал нещата да си тръгне от живота ѝ? Как пък не да се обади… Но Камелия много добре познаваше бъзливата си приятелка, както и знаеше, че няма смелост да направи каквото и да е. Затова реши да действа. Грабна стационарния телефон, набра номера от листа и зачака. Чу се „свободен“ сигнал. След малко отсрещната страна вдигна.
– Здравей, Вихра! – започна Камелия, изчака от другата страна да ѝ отговори. – Да! Става въпрос за моя приятелка. Ева се казва. Кога може да дойдем при теб? – тя замълча и зачака отговор. През това време кимаше и записваше нещо на гърба на същото листче, където беше написан телефонния номер и името ѝ. – Добре! Ще я доведа. Тя е малко плаха – жената от отсрещната страна я прекъсна да каже нещо, но Камелия винаги беше твърде директна, нямаше значение какъв е човекът срещу нея. – Добре! Ще дойдем! Чао! – затвори.
Ева все още не можеше да повярва на ушите си. Току-що ѝ бяха уговорили среща с професионална магьосница. И какво щеше да направи тя? Да върне обратно Симеон в живота ѝ ли? Що за налудничаво нещо? Но… може би точно това искаше да се случи. Той отново да потропа на вратата на апартамента и да се прибере с големия си куфар при нея.
Половин час след проведения разговор, двете се намираха в колата на Камелия на път към Созопол. Къщата на жената се намираше на края на града. Беше една от малкото стари постройки, измежду хилядите нови. Приятелката ѝ паркира колата и застави Ева да слезе, но тя се беше запънала, че нямала нужда от такива неща. Но след около десет минути убеждаване и заплаха от страна на Камелия, че ще я остърже от седалката с бръснарско ножче, се принуди да слезе. Последва приятелката си към посочената къща. Почукаха на вратата и зачакаха. Една минута по-късно, вратата се отвори сама със силно изкърцване. Космите по тила на Ева настръхнаха от ужас, когато надзърна в тесния коридор. Нямаше осветление, а само свещи, които даваха що-годе някаква светлина на помещението. Някъде отвътре се чу приятен женски глас.
– Влизайте! Не се стеснявайте!
Камелия и Ева прекрачиха прага и влязоха вътре. В момента, в който се събуха и продължиха напред, вратата зад тях се затръшна. Не трябваше да обръщат много внимание, ако не искаха прилично да си изкарат акъла.
– Влизайте насам! – подкани ги отново същия приятен женски глас, а те решиха да го последват. След коридора се озоваха в широка трапезария, изглеждаше доста старинна. Столовете и масата бяха дървени, светли на цвят, но изглеждаха твърде овехтели. Носеше се приятна миризма на чай и жасмин. Имаше тумбеста ваза с полски цветя. Изглеждаше много уютно и топло, въпреки че беше жилище на магьосница. – Не е както го показват във филмите, нали? – прозвуча отново гласът ѝ, сякаш беше разбрала какво си мислят. Двете се обърнаха и се озоваха лице в лице с жена на средна възраст, катраненочерна дълга коса, тъмни очи, бледа кожа, овално красиво лице, което им се усмихваше приветливо. Беше нисичка, а дрехите, които носеше бяха черен анцуг и раздърпан зелен пуловер, сигурно изплетен от баба ѝ. – Моля, седнете! Аз ще направя чай – тя бързо се размина с тях и се понесе към кухнята. Ева и Камелия се настаниха една до друга и загледаха жената как снове из мъничка кухня. Дървена печка, имаше руски самовар, мивка и хиляди шкафове, които стигаха до тавана. През главата на Ева достигна мисълта, как ли тази жена стигаше всичко. – Трудно ми е с шкафовете, Ева! – започна магьосницата и хвърли поглед към нея, сякаш за пореден път разбрала мислите ѝ. – Но се свиква! При това си имам хитринки. – тя се изхили, най-горният шкаф се отвори самичък, от там изхвърча цетка за чай и падна в ръката на жената. Ева и Камелия преглътнаха на сухо и се спогледаха. – Много е готино, а! Не се бойте! – гласът ѝ отново прозвуча успокоително. Появи се при тях с поднос с три чаши. Нареди две пред гостенките си и една постави пред себе си. След това постави плодово пакетче в чашата на Камелия, билково в тази на Ева, а тя самата си наля горещ шоколад. – Извинявам се, не ви питах какво ще пиете! Но… Почудих се какво бихте пили и съзнанието ви ми каза това – беше познала. За пореден път двете се спогледаха и преглътнаха на сухо. – Казвам се Вихра и се занимавам с приложна магия – тя спря. Погледна последователно и към двете и се усмихна чаровно, докато си разбъркваше горещия шоколад. – Сега, разбрах, че Ева има проблем.
Ева закима, но не можеше нищо да каже, беше забила очи в пакетчето чай, което плуваше в чашата ѝ.
– Да… – започна властно Камелия, но Вихра вдигна ръка и я застави да замълчи.
– Виж, – прекъсна я жената. – тя трябва да ми каже.
– Приятелят ми Симеон ме напусна, заради друга – започна Ева и прехапа устни.
– Не мога да го накарам да се върне при теб – призна магьосницата и вдигна рамене. – Ето как стоят нещата в приложната магия – реши да им разясни ситуацията с приложното изкуство. – Ти правиш заклинание, аз ти помагам. Но то не е към конкретен човек. Ако искаш да срещнеш любов, ще срещнеш. Ако искаш пари, ще намериш. Но да накарам някого да се влюби в теб, това не мога да направя. – Ева изпъшка и една сълза се търкулна от крайчето на окото ѝ. Значи нямаше надежда Симеон да се върне в живота ѝ. – Съжалявам, не мога да го върна! Така ще навредя на теб и на него. Освен това, вече има още един човек, който също ще пострада от цялата работа. Така вредите ще станат три. Вярвай ми, така е по-добре за теб – тя се изправи, отиде до шкафа в дъното на кухнята, извади един червен тефтер, червен химикал, малък флакон с някакво благовоние, връвчица с полускъпоценно камъче, червена свещ, запалка, както и метална купа. Извади стъклена продълговата табла, постави всичко на нея и отново седна на масата. Скъса от тефтера един лист и го постави пред Ева, заедно с червения химикал. – Чуй ме много внимателно – започна Вихра и я погледна право в очите, – това е любовна магия, но не е към конкретен човек, а самата ти да срещнеш подходящия за теб човек. На този лист искам да напишеш това, което искаш да притежава този мъж като качества. Напиши всичко, което искаш да има в него. Бъди максимално описателна.
Ева взе химикалката и се зачуди. Какви ли качества искаше да има? Досега винаги идеалът ѝ е бил Симеон… Но той я изостави, значи не е бил никакъв идеал. И започна… червеното мастило задраска по листа и изписваше всички хубави неща, за които Ева винаги е мечтала. И си представи обичта, която искаше да изпитва към съответния човек, както и да я заобикаля същата тази обич. Да струи от тях силно и осезаемо… Дали можеше да съществува такъв човек? Зачуди се дали изобщо би го срещнала някога… Пишеше и пишеше… накрая завърши с: „Той вече ме откри и ме обича с цялото си сърце…“ Да, това ѝ се искаше. Поредната сълза се търкулна и падна върху листа, остави мократа си диря. Беше готова с първата задача.
– Добре! – каза Вихра, като взе химикалката. – Сега ти трябва това – тя ѝ подаде благовонието и връвчицата с камъчето. Беше розов кварц. – Искам да капнеш няколко капки от розовото масло върху листа и с пръст да изпишеш думата „Любов“. – Ева се подчини и го направи. – Сега искам да направиш същото и с розовия кварц – послушно стори и това. – Така… Камъчето остава за теб. Искам отсега нататък да не го сваляш от врата си – подчини се отново и направи, каквото ѝ беше казала. – Точно така. Сега сгъни листчето. Ще се наложи да го изгорим. – Вихра запали червената свещ и я бутна към нея заедно с металната купа. Ева за последен път хвърли поглед към червеното листче с желанието ѝ за „господин Перфектен“, който не съществуваше, сгъна го внимателно и го поднесе към пламъка на свещта. Лумналият огън изгаряше хартията в огненочервено. Тя я пусна в купата и наблюдаваше как пламъците я обгръщат нацяло. За секунди всичко се превърна в пепел. Както и желанието ѝ. Гласът на Вихра я извади от унеса ѝ – Сега искам да излезеш навън и да разсипеш пепелта в двора. Днес е Новолуние и заклинанието ще започне с Новата луна – почти нищо не разбра от тези работи, а само че трябва да изхвърли пепелта някъде… излезе навън… Стана ѝ мъчно, копнееше за любов, чиста и разтърсваща, пламенна и бурна, която трябваше да навлезе изключително неочаквано в живота ѝ и да го преобърне с карака нагоре. Прошепна „Обичай ме с цялото си сърце и аз ще те обичам по същия начин!“ и издуха пепелта. Върна се вътре и постави купата пред Вихра. – Чудесно! Всичко е сторено. Очаквай новата любов скоро.
– Какво ти дължим? – попита Камелия и започна да рови в чантата си за портмоне.
– Ами… – магьосницата ѝ се усмихна много лъчезарно, – не вземам пари за такива неща. Това не е стока от магазина с етикет. Само шарлатаните вземат пари и хората им вярват. Ние, истинските магьосници, помагаме на хората. Така че… Нищо не ми дължиш.
– Кога ще се случи всичко? – полюбопитства Ева и за пореден път избърса навлажнелите си от сълзи очи в хартиена салфетка.
– Когато си готова да приемеш новото… – каза ѝ Вихра и ѝ намигна. – Но ти вече си го срещнала…
Два часа по-късно, Ева спеше в леглото си. Нямаше и идея какво ѝ предстоеше…
Новата седмица започна изключително бурно. На работата ѝ беше лудница. Беше се отдала максимално и странното беше, че дори не ѝ беше мъчно за Симеон. Все едно този мъж изобщо не е съществувал, никога. Това я развесели. Самочувствието ѝ се върна и тя придоби отново цвят. Когато в обедната почивка отскочи до тоалетната, за да се види, се изненада от отражението си в огледалото – светлокестенява дълга коса, грижливо прибрана на опашка, лешникови очи, продълговато лице и плътни устни, леко разтеглени в усмивка. Черният ѝ костюм изглеждаше елегантен. Панталонът правеше краката ѝ дълги, а сакото ѝ очертаваше бюста и тясната ѝ талия. Тя намигна на себе си и изрече „Обичам те!“. Нещо се беше случило, но дори не можа да разбере какво. Усети допира на камъчето, което не трябваше да сваля. Излезе навън, гордо изпъчила гърди и вдигнала глава високо. Светът трябваше да бъде покорен и тя щеше да го стори.
На срещата с шефовете се представи блестящо. Все пак, като сътрудник от нея се искаше доста информираност по много важни въпроси. Съобщиха ѝ, че ще трябва да се срещне с новия им шеф и по възможност, която абсолютно се налагаше, трябваше да му бъде „бавачка“ в продължение на месец, докато свикнел с нещата във фирмата. Това не ѝ допадна много, но не можеше да спори. Нямаше и право. Трябваше да го вземе от летището и да го закара до хотела, в който щял да отседне. Затова точно в един се качи в служебния автомобил и натисна педала на газта. Не искаше да я чака и да си помисли, че е несериозна. Получи съобщение на телефона, че щял да я чака на паркинга. Но… когато пристигна, се оказа, че полетът е със закъснение и се наложи да изчака… Доста. Четиридесет минути. Изпи две кафета и се разприказва с охраната, когато някой най-неочаквано извика името ѝ зад нея. Тя се обърна и се озова срещу висок, красив костюмар. Той ѝ махна с ръка и се усмихна. Ева прехапа устни и го огледа от горе до долу. Тъмна коса, късо подстригана, светлокафеви очи, продълговато лице с изсечени скули и набола брада, плътни устни, разтегнати в усмивка. Палтото стигаше до над коляното, беше разкопчано и се виждаше черния костюм, вратовръзка в същия цвят, бяла риза, черни обувки. Изглеждаше доста по-висок от нея, въпреки че тя беше на токчета, едър и масивен, но елегантното облекло го правеше неустоим и доста секси. Ева прехапа устни отново и подаде ръка.
– Здравей! – поздрави я и разтърси силно нежната ѝ длан, която направо се изгуби в неговата. – Значи ти си Ева – тя кимна, забеляза как очите му плавно се спускат надолу и стигат до върха на обувките ѝ. Огледа я. Това малко я притесни. – Извинявай! – беше забелязал как тя нацупи устни, след като очите му се спряха на нейните. – По телефона ми казаха, че ще имам асистент мъж, не очаквах жена. – Ох! Значи такава била работата. Момчето имало нужда от компаньон. – Не исках да прозвучи така. – Но в нейните уши не звучеше много убедително.
– Все едно! – нацупено отвърна Ева и посочи колата. Забеляза как той не спира да я наблюдава, беше приятно и не съвсем. – Като отидем в офиса, може да поискаш да ме сменят – посъветва го тя, докато му помагаше да си прибере куфара в багажника. Почти не си удариха главите една в друга, той докосна ръката ѝ и странна тръпка премина през тялото ѝ. Усети и неповторимия аромат на скъп мъжки парфюм, въздухът около него го носеше. Обзе я притеснение, което бързо се изпари и се появи друго – възбуда. Бузите ѝ почервеняха. Тя облиза устни. Това не остана скрито от шефа ѝ, който ѝ се усмихна разтапящо. Нещо не беше наред… Тялото ѝ откликваше на всеки негов жест по изключително мръснишки начин.
– Искаш ли аз да карам? – попита я той, след като забеляза учестеното ѝ дишане след докосването им.
– Ако може… – сковано отвърна Ева и му подаде ключовете. Върховете на пръстите ѝ допряха дланта му, тя изпита същата странна тръпка, погледна нагоре и очите им се срещнаха. – Би ли…
– Да… – усмихна ѝ се той. – Качвай се…
Ева се настани на мястото до шофьора и си застави да гледа навън, но не и към него. Той седна на шофьорското място и се захвана да си оправя седалката, беше прекалено висок. След като се нагласи, запали двигателя и натисна педала на газта.
– Не се представих – започна той, а Ева прехапа устни. Дори и гласът му започваше да влияе на тялото ѝ по същия страннен начин, усети как зърната ѝ настръхват и прозират под тънката подплънка на сутиена ѝ. Продължи да ѝ говори. – Казвам се Александър. – Оу! На хубав мъж, подхожда и хубаво име, направо царско. – И не искам да те сменям с друг. Искам теб – беше категоричен и звучеше много убедително. – Тъкмо да се опознаем. Така че… говориш за теб и аз говоря за мен. Тъй като ще работим заедно, не искам да има тайни между нас и недомлъвки… Каквото искаш да ми кажеш, го казваш направо.
Ева слушаше внимателно всяка негова дума, въпреки че погледът ѝ наблюдаваше изцяло разпльоканата муха на предното стъкло. Ако трябваше да го погледне, сигурно нова вълна на възбуда щеше да премине през тялото ѝ, а това беше толкова нехарактерно за нея… Той набързо я извади от мислите ѝ.
– Не съм ял абсолютно нищо от едно денонощие. – съобщи ѝ той, с този негов прекрасен глас. Ева усети как бельото ѝ се навлажнява. Какво се случваше с нея? – Искаш ли да отидем да хапнем някъде?
– Аз… – замрънка тя и стисна седалката с ръце.
– Не ми отказвай, моля те! – прозвуча толкова разтапящо и искрено, че тя просто не можеше да устои на предложението му и вяло кимна. – Чудесно! – зарадва се Александър. Знам точното място.
Половин час по-късно, двамата седяха в ресторант „Мон Ами“. Кухнята им беше блестяща, но атмосферата беше прекалено задушевна и тук идваха само влюбени двойки. Настаниха се на маса за двама, един до друг на диван, почти в дъното. Той си поръча телешки стек и задушени зеленчуци, а Ева се спря на салата Цезар. Изненада се от обилното количество храна, което им донесоха. През това време той се опитваше да я накара да говори с него, за да се отпусне. В един момент и това се случи и приказката между двамата започна да върви изключително гладко. Оказа се, че имат много общи интереси, дори тя забеляза много качества, които харесваше в мъж, но… За Бога! Той ѝ беше шеф…
Александър отказа да отидат в офиса. Нямало какво да се прави от средата на деня. Затова пък я помоли да отиде с него до хотела, в който си беше взел стая. Стая ли? Оказа се, че си е запазил младоженския апартамент за повече от месец. Ами така е! Като разполагаш с пари, защо да не… Той поръча на рум-сървиса три различни вида червени вина, плато с морски дарове, сухи мезета и различни видове сирена с плодове.
Ева се изненада колко много можеше да приказва след като пресуши втората си чаша вино. Притеснението ѝ, което се беше зародило в нея в началото, окончателно се изпари. Но и забеляза колко красиви бяха очите на Александър, както и колко е неустоим, също така прекрасните му плътни устни и мъжкото излъчване. Той я караше да се смее, тя се чувстваше отлично в неговата компания и това все повече ѝ харесваше. Докато…
Тя пресуши поредната си чаша и подаде на Александър да ѝ сипе още. Той обхвана нежно ръката ѝ с неговата и наклони бутилката, за да налее от виното в чашата ѝ. Поредната възбуждаща тръпка започна да пълзи от мястото, където я беше хванал и се разпростря по цялото ѝ тяло. Ева преглътна и облиза изсъхналите си устни, започваше да ѝ става прекалено горещо.
– Мисля, че те харесвам! – призна ѝ и я погледна в очите.
– Извинявай? – изрече тя, тъй като ѝ се стори, че не е чула добре.
– Чу ме! Харесвам те! – каза ѝ и стисна ръката ѝ. – Усетих първата тръпка на възбуда, която пренина по тялото ти, също както сега усещам и тази. Чувствам всяка твоя реакция. Не мога да го обясня. Все едно съм свързан с теб. – Ева премигна срещу него. Значи знаеше колко силно я възбуждаше. Мислите, които преминаха в съзнанието ѝ, като че ли ги прехвръли в неговото, той ѝ се усмихна. – Да, усетих и това и ми стана много хубаво – тя започна да червенее, тъй като си спомни неудобния момент в колата, когато зърната ѝ настръхнаха, а бельото ѝ подгизна. – Толкова силно ме привличаш, че…
– Това е невъзможно! – отрече тя и се изправи на крака, опита се да освободи ръката си от неговия захват, но нищо не ѝ се получи. Той я придърпа до гърдите си.
– Усещаш ли? – попита я той и я застави да не мърда. Ева отчетливо чуваше как сърцето му „блъска“ в гръдния му кош. – Никоя жена не ме е привличала така, както ти… Сърцето ми заби толкова силно в момента, в който те видях. И прекрасните ти емоции… Истински вихър. – Александър замълча. Пусна ръката ѝ, но тя не искаше да се отдалечава от него. В рамките на един ден, Ева откри в него всичките онези качества, които беше изписала с червения химикал на червения лист, който Вихра я накара да изгори. Колко странно! Нейният блян стоеше пред нея, гледаше към нея и редеше една след друга красиви думи, които никога не беше чувала.
– Не! – отрече тя и се отдръпна. Остави чашата си на масата и реши да си ходи. – Един път вече бях наранена, не искам да страдам пак.
– Ева, спри! – заповяда ѝ властно той и тя се закова на място, милиметри преди да достигне дръжката, само трябваше да протегне пръсти. Но… – По-скоро ще скоча от самолет, отколкото да причиня нещо толкова ужасно на теб. – Очите ѝ се напълниха със сълзи и тя се обърна с лице към него. Искаше да види, дали е искрен, а той беше. – Искам да се грижа за теб… – очите ѝ го погледнаха по много по-различен начин. – Ти заслужаваш внимание и нежност, както и закрила. Позволи ми да ти ги дам… – продължаваше той все така искрено, всяка негова дума звучеше твърдо и точно на място. И тогава… – Искам да си моя! Цялата! Само и единствено за мен! – но в съзнанието ѝ достигнаха и неговите чувства, тя се изненада колко са силни, също като нейните…
– Целуни ме! – отрони се от устните ѝ, нареждаше му, искаше да види дали ще откликне по същия начин. Докато…
Изненада се колко можеше да е бърз. С почти няколко крачки стигна до нея и я обви в прегръдка. Устните му докоснаха нейните и в един миг тя почувства неговите емоции, а той – нейните. Целувката им беше изгаряща, а тръпките, които запъплиха по тялото на Ева, бяха влудяващо приятни. Знаеше, че той усещаше всичко, което и тя и това я възбуждаше още повече. Езикът му закачливо се мушна в устата ѝ и се заигра с нейния. Ръцете му откопчаха сакото ѝ, след това бялата риза. Тя направи същото и откри силно, мускулесто и стегнато тяло, неговото откритие също беше впечатляващо – бял дантелен сутиен придържаше обли и стегнати гърди, тънка талия и плосък корем. Облиза устни, но тя огледално повтори неговите движения… реагираше по същия начин, както и той. Последва още една целувка, ръцете му обхванаха врата ѝ, а тя повтори движенията му. Докосванията им наелектрезираха един на друг телата им… Колко прекрасно беше всяко зараждащо се чувство и как силно могат да се разпалват… Той целуна врата ѝ и бавно се спусна надолу. Смъкна ризата и сакото и обходи с устни и език раменете ѝ. Откопча сутиена ѝ и го метна някъде, за да се докосне до облите ѝ гърди. Първо ги погали нежно, докосваше внимателно всеки сантиметър от прекрасната ѝ кожа. След това ги целуна и засмука последователно и двете ѝ настръхнали зърна. Това я накара да изстене от удоволствие. А Александър наблюдаваше и попиваше всяка зараждаща се в нея емоция, станала осезаема и за него. След това се спусна с целувки към корема ѝ. Колко беше стегнат! Откопча ципа и копчето на панталона ѝ. Тя не се възпротиви, а го остави да действа… и това му хареса. Пръстите му се спуснаха под ефирното ѝ дантелено бельо до нежните ѝ гънки. Последва нова целувка, докато ръката му изследваше най-интимните ѝ места. Беше влажна и тръпнеше за още блаженство и наслада. А той нежно докосваше всяка гънка и местенце, което я караше да стене от удоволствие. Лекичко потърка клитора ѝ, Ева изстена. Знаеше, че чувствата, които се проявяваха в нея, със същата сила изригваха и в него… тя го стрелна с очи, в неговите се четеше копнеж да усети още от нейните емоции. Но на нея ѝ се прииска друго. Последва примера му и откопча последователно колана, копчето и ципа на панталона му. Ръката ѝ се спусна под боксерките му и нежно обвиха ствола на вече еректиралия му пенис. Ева плъзгаше дланта си нагоре и надолу. Вихър от емоции я заля – значи това е чувствал той при всеки негов допир. Това ѝ хареса и я възбуди още повече. Искаше да усети още, но и той също… жадни бяха един за друг. В един момент желанието и на двамата нарастна изключително бързо, изпитваха нужда да направят нещо повече. Ева не разбра кога панталонът и дантелените ѝ бикини паднаха, нито пък той кога е изхлузил неговия с боксерките. Александър я вдигна и целувайки я, я отнесе до спалнята. И оставиха общите им емоции да ги залеят. Обвити в прегръдка, все още допрели устни за целувка, двамата се наслаждаваха на всеки допир и ласка. Но нито той, както и тя не можеше да чака повече, искаха да опитат още от разтърсващата наслада. Александър плъзна пениса си в нея, тя изстена. Ръцете му не спираха да я докосват, както и нейните. Беше толкова прекрасно! Тласък, открадната целувка и стон, последван от емоция от допира и пробягващите тръпки. Движенията му бяха равномерни, плавни и стигаха до край… Харесваше му да е в нея, да я изпълва, на нея също ѝ беше приятно. Дори повече, отколкото би предполагала някога. Тласък и тръпка пробягна по тялото ѝ, той стисна лекичко едното ѝ зърно, Ева изпъшка. Пръстите ѝ галеха гърба му или докосваха гърдите му… Подобно усещане се зароди и в него. Облизваше устни и ненаситно го целуваше, той ѝ отвръщаше по същия начин. И тогава всичко се промени. Той пожела много повече, но същото искаше и тя. И двамата искаха всичко от другия. Движенията му забързаха, краката ѝ обвиха кръста му и когато той се отдръпваше, тя хищно го придърпваше към себе си. Всеки тласък носеше тези странни тръпки на удоролствие, толкова силни и така изкушаващо прекрасни. И звамата искаха да усетят още… Още… Още… Още… Имаха нужда от още. Странно усещане се плъзна по нея. Изгаряше я, изпепеляваше я от жарка наслада, погледна го в очите, той изпитваше същото… Изпълни ги като вълна… Екстаз… стон се откъсна от уснните ѝ, Александър го заглуши в страстна целувка…
Ева се размърда в огромното легло. Ръката ѝ не напипа тялото му и тя се изправи. В този момент в спалнята влезе той. Беше с разрошена коса, обул само боксерките си…
– Добро утро! – поздрави я Александър и я погледна разтапящо. Носеше поднос с две чаши, пълни с кафе. – Не знаех дали ще искаш закуска, затова реших да ти донеса кафе – точно това искаше. Той ѝ се усмихна, беше познал.подаде ѝ чашата и взе своята, настани се до нея. – Искам да се будя всеки ден до теб. – Ева кимна и отпи от горещата напитка. – Мисля, че ще ми хареса.
– Може би… – намигна му тя и се наклони да го целуне, Александър не ѝ отказа. – На мен ще ми хареса, ако заспивам и се будя при теб.
– Значи ще стане – беше абсолютно категоричен. Остави чашата си на нощното шкафче и измъкна нейната от ръцете ѝ, която последва първата. – Има един проблем, Ева!
– И какъв е? – запита го тя и го погледна изненадано, след като ѝ отмъкна кафето.
– Не мога да ти се наситя. – изръмжа ѝ той, придърпа я под себе си и отърка издутите си боксерки в нея. – Само като си мисля за теб и ми се иска да…
– И на мен… – не довърши и тя…
Нова вълна на страст ги заля… Точно като на магия…
