Пиер не отлепваше очи от нея, по погледа му ясно личеше, че няма търпение да я изчука. Също по непрекъснатите му опити да я опипва. Харесваше ѝ да се чувства желана, а и него си го биваше – висок, строен, с широк гръб – не особено красив, но последното не беше от голямо значение за нея. Най-важното беше вниманието, обожанието, желанието… и парите, които носеше на фирмата. Не ѝ беше особено приятно да я опипват и разголват на публични места, но чувството за дълг я караше да му отвръща през смях и да го пляска нежно през ръцете.
През цялото време се притесняваше какво се случва с Кристал и Алехандро, и най-вече Матю. Фирмата беше важна част от живота ѝ, при липсата на личен такъв, професията ѝ се превърна в приоритет. Опитваше се да скрие яда си, беше видяла как Алехандро си тръгва и ѝ стана напълно ясно, че Кристал пак е избягала. Това момиче беше малоумно. Нямаше друго обяснение за поведението ѝ. С толкова безотговорна жена не се беше разправяла досега, а Матю си беше навил на пръста, че му е полезна и не искаше да я разкара.
– Ох, Еми… кога ще тгъгваме към хотела? – попита Пиер и се опита да ѝ бръкне под полата, но тя се отдръпна елегантно и се засмя.
– След малко, сладурче… Не се ли забавляваш? – ох, това сладко „р“ как ѝ действаше.
– Доста по-забавно ще ни е в стаята, да?
– Имай малко търпение, моля те… Все пак не можем да си тръгнем толкова рано.
– О, напготив, мисля че можем! И не само това… мисля че тгябва!
Еми се огледа – нямаше нито следа от Мати и реши, че е в неин интерес да задоволи прищевките му, все пак плащаше почти, колкото Алехандро.
– Мм… добре – приближи се до него и прошепна в ухото му, – заведи ме в тая прословута стая. Искам да ме чукаш!
Пиер не почака втора покана, хвана я за ръката и заедно тръгнаха към гардероба, за да вземат палтата си. Колата ги чакаше и се шмугнаха вътре. Още щом потеглиха я разкрачи, дръпна прашките ѝ настрани и започна да я чука с пръсти. Оголи гърдите ѝ, за да ги опипва и облизва. Еми гледаше към шофьора, който от време на време ги поглеждаше в огледалото и погледът ѝ срещаше неговия. Това я възбуди и нарочно не се покри. Нека поне гледа това, което не може да има. Чувството за ексклузивност я възбуждаше, само богатият французин със сладкото „р“ можеше да си я позволи. И то, защото тя беше решила така. И Матю също, но тя би сторила всичко за него.
Пиер свали бикините ѝ и ги долепи до носа си. Вдиша шумно:
– Това остава за мен…
Колата спря пред хотела и шофьорът слезе да им отвори вратата. Пиер сложи бикините в джоба на палтото си, хвана Еми под ръка и се запътиха към стаята. В асансьора бяха сами и той я награби през рамо, вдигна полата на роклята ѝ и в огледалото се втренчи в гладката ѝ вулва. Разтвори я, за да ѝ се полюбува и отново вкара пръста си и започна да я чука. Когато вратата на асансьора се отвори, я плесна по оголеното дупе и я пусна на земята. По коридора се спря, за да оголи гърдите ѝ:
– Възбуждам се, когато си без бельо – притисна я до стената и бръкна под роклята ѝ.
– Ако някой ни види така, ще ни изгонят от хотела – изхихика се Еми, взе ключа от ръцете му и с бързи стъпки се запъти към тяхната стая.
Изтича след нея в опити да я настигне, но тя ловко се измъкваше. Докато Еми отваряше вратата, той долепи тялото си до нейното и успя да усети ерекцията му. Бързо се шмугна вътре, не ѝ се нравеше идеята Пиер да я чука в коридора, а него явно нищо не го спираше.
– Много си нетърпелив! – скара му се нежно преди да го бутне на леглото.
Качи се върху него и разкопча панталоните му, пенисът му беше вече готов за действие, затова само надигна роклята си и седна върху него. Пенетрацията му ѝ достави удоволствие, тя отметна глава назад и издиша тежко. Малките ѝ гърди съвсем леко се подрусваха с всяко нейно движение и Пиер не спираше да ги гледа, протегна ръце към тях и ги погали неколкократно с големите си ръце.
– Давай – извика ѝ.
Тя ускори темпото си и започна да подскача върху него, колкото можеше по-бързо. Хвана я през кръста, за да ѝ помогне да ускори движенията си и след няколко минути свърши.
– Бях толкова възбуден. Хагеса ли ти?
– Да, миличък… – усмихна му се, докато се чистеше до него.
– А свъгши ли?
– Не се притеснявай за това – целуна го и отиде в банята, за да си тегли бърз душ.
Не беше особено доволна от себе си, защото всичко се беше случило прекалено бързо. Трябваше да остане още, а кой знае какво щеше да измисли тоя откачен чужденец. Толкова разкрепостен, толкова перверзен… имаше нещо в него, което я привличаше, може би бяха главно парите му. Но от друга страна с него се чувстваше като плячка, която той неуморно преследваше. Нямаше друг избор освен да се възбуди, в противен случай щеше да е доста неприятно за нея. Беше се пуснала по течението, надяваше се да не я повлече надолу. Фактът, че щеше да се свърже с Мати чак след като приключи работата си с Пиер я изнервяше. Беше прекалено важно да разбере дали Кристал най-сетне се е появила. Ядоса се на себе си, че толкова се притеснява за всичко, но знаеше, че ако започнат да отпадат клиенти, фирмата щеше да изчезне. Не бяха достатъчни парите на Дора, трябваше и да се работи. Нали искаха да построят „империя“?
Горещата вода ѝ помагаше да мисли. Знаеше, че е добра в работата си, също ѝ харесваше да се чувства част от нещо голямо – важен проект, който щяха да развият с общи усилия. Ясно ѝ беше, че няма да променят света, но поне тя щеше да промени живота си. Ах, този Мати! Понякога се държеше като дете. Ядосваше я факта, че той сякаш беше сляп за всичките грешки на Кристал. Клиентите я обожаваха, на какво се дължеше? Никога не бе имала проблеми с никого на работа, защото всички се чувстваха привилегировани, че ще чукат точно нея. Сякаш щеше да е странно, ако Кристал се държеше нормално, защото всички очакваха прищевки и капризи от нейна страна и просто ги приемаха и играеха според нейните правила. Как го правеше? Малоумна кучка… Ема беше опитала само веднъж да се наложи с клиент и много добре помнеше какво стана после… Този изрод Франк… не беше моментът да мисли за него, винаги се афектираше, защото го асоциираше главно с престоя си в болницата след последната им среща. Поне Мати се беше заел с него и тъпакът си получи заслуженото.
Погледна надолу и видя, че кожата ѝ вече беше зачервена от горещата вода. Не беше особено привлекателно, затова се обля за последно и излезе от душа. Изсуши се внимателно пред огромното огледало, пусна хавлията на пода и започна да оглежда тялото си – висока, стройна, със заоблено дупе и кестенява прекрасна коса. С какво Кристал беше по-добра от нея? С нищо… Усмихна се на отражението си, сякаш за да го утеши и да прогони неприятните мисли от главата си.
Кожата ѝ вече не беше зачервена и реши, че е готова да излезе при него, за да не дойде да я търси. Можеше да се получи сконфузна ситуация. Когато беше в банята, се чувстваше уязвима, незнайно защо. За всеки случай започна да се пипа, искаше да излезе влажна. Оглеждаше се в огледалото, нежно стискаше зърната си с едната ръка, а с другата масажираше клитора си. Вкара пръст в себе си, усещаше леката влага и продължи да си играе без да откъсва очи от огледалото. Въздишаше съвсем тихо, за да се възбуди от стоновете си и след няколко кратки минути вече беше готова.
Когато се върна при Пиер, видя, че е извадил кокаин от някъде.
– Легни – заповяда ѝ.
Тя се подчини и легна по корем. Пиер седна на леглото до нея и я плесна по дупето преди да изсипе малко количество кока на едната ѝ буза. Наведе се и шмръкна съдържанието, като запуши едната си ноздра с пръст. След като направи всички възможни гримаси, облиза, каквото беше останало по кожата ѝ и легна върху нея. Отъркваше пениса си в нея, но не можеше да му стане. Коленичи, започна да мастурбира с едната ръка, а с другата бръкна между краката ѝ и започна да я чука с пръсти. След няколко минути пенисът му се пробуди, главно, защото усети влагата ѝ и я прие като възбуда и ласкателство към него самия. Пиер веднага го вкара в нея, докато тя лежеше по корем. Започна да я чука отново, но позата бързо му омръзна и я накара да застане на четири крака. Започна да облизва вулвата и ануса ѝ, докато мастурбираше, а отвреме навреме я шляпваше със свободната си ръка. Отново вкара пениса си и облиза пръста си, за да я чука с него отзад. Още щом бръкна, се възбуди ужасно:
– Колко е топло вътге!
Тласъците му ставаха все по-груби и резки, докато не свърши втори път.
– Нямаше о’газъм, Еми?
– Не се притеснявай за това! – усмихна се тя и понечи да стане, но той придърпа дупето ѝ към себе си и започна да го чука с пръст, с другата ръка се опитваше да стимулира клитора ѝ.
Хареса ѝ, че за него е толкова важно тя да свърши също и реши да се остави в ръцете му и да получи поне малко удоволствие. Бръкна във вагината си и започна да се чука сама. Двойна пенетрация с пръсти, помисли си и се възбуди. Започна да движи таза си, за да определи темпото:
– Вкарай ми два пръста – изстена.
Пиер веднага я послуша и когато ги усети, по тялото ѝ премина силна тръпка на възбуда и успя да предвкуси оргазма, който я обля след секунди. След като моментът премина, тя хвана ръката му, която все още чукаше задника ѝ и я спря. Обърна се към него и започна да целува врата му:
– Беше страхотно, сладурче.
– Доволна ли си, Еми?
– Да, разбира се – легнаха един до друг на леглото с лице към тавана, но тя усещаше погледа му върху нея през цялото време.
– Искам да си доволна. Хагесвам те много!
– И аз те харесвам – обърна се настрани и целуна бузата му, – сексът с теб е невероятен – излъга.
Той хвана дупето ѝ и я придърпа към себе си:
– Вече само за теб ще плащам, знаеш ли?
Тя се изхихика, не знаеше дали да се радва. Беше си свършила работата, но ако всеки път щеше да е, както този… Спря да мисли, реши да се концентрира върху факта, че Пиер е доволен, че всичко върви по план и че нейната част е изпълнена. Съвсем скоро той заспа. Ема се облече и преди да тръгне го зави. Излезе безшумно от стаята и още в коридора провери телефона си – нямаше никакви обаждания. Звънна на Матю, докато чакаше асансьора:
– Еми, скъпа?
Добре, че вдигна толкова бързо.
– Мати! Какво стана с Кристал? Притеснена съм.
– Къде си? Къде е Пиер?
– Не го мисли, Пиер спи дълбоко вече в стаята си, а аз си тръгвам, но исках да разбера дали всичко е наред.
– Да, мила, не се притеснявай, заведох я при Алехандро и вече се прибрах…
– О, радвам се… Той много ли беше ядосан?
– Те всичките се ядосват, когато не стане на тяхната, но нали това ми е работата – да озаптявам и тях, и вас – изсмя се нервно. – Какво стана с Пиер?
– Мисля че е доволен, каза, че вече ще плаща само за мен.
– Браво, браво, браво, скъпа! Знаех си, че мога да разчитам на теб!
– Да, миличък… Всичко е наред, но искам да говоря с теб. Може ли да дойда у вас?
– Ъм… моментът не е подходящ, скъпа, съжалявам. Изморен съм, искам да си почивам. Всичките нерви с Кристал ми изпиха силите…
– Точно за това искам да говоря с теб – опита се да протестира.
– Ема, наистина не мога да се разправям с още драми днес, съжалявам. Утре ще се чуем, миличка, нали? Моля те, остави ме малко да си почина, тази фирма ще ме убие, ако продължавам така.
– Добре, извинявай, Мати, не исках да настоявам… Ще се видим утре – затвори без да дочака отговор.
Влезе в асансьора бясна. Беше ѝ пределно ясно, че Матю не беше сам, затова ѝ отказа. Дали не беше с Кристал? Нямаше представа дали тя вече беше приключила с Алехандро. Погледна часовника си – 5:40, сигурно бяха заедно в апартамента му. Кой знае какво правеха… Ядоса се при тази мисъл, той ѝ беше отказал свирка по-рано, после изчезна, сега ѝ отказваше да се видят. Какво се случваше? Вбесяваше я факта, че сякаш тя беше единствената, която даваше всичко от себе си за доброто на фирмата и никой не оценяваше усилията ѝ. Всеки смяташе, че може да прави с нея, каквото иска, а тя позволяваше ли, позволяваше…
Наранена и ядосана излезе от хотела и се спря на тротоара отпред, чудеше се какво да прави, къде да иде, при кого да потърси утеха… Вечно беше нечий номер две, вечно имаше някой по-важен преди нея, който беше приоритет… Като малка беше прекалено добро дете и родителите ѝ постоянно обръщаха повече внимание на брат ѝ, защото „той е по-буен и непослушен“. В пубертета винаги се беше чувствала като „грозната приятелка“. Дори сега, като възрастна, най-важното нещо за нея беше работата, беше се отказала от личния си живот в името на фирмата, а Матю все предпочиташе Кристал, клиентите предпочитаха Кристал, изобщо всички предпочитаха Кристал, която имаше стотици хиляди фенове и беше известна в цялата държава. Какво оставаше за нея? Къде трябваше да търси смисъла на съществуването си, щастието си?
Видя шофьора на Пиер и реши да се възползва от услугите му, за да я закара до апартамента ѝ. Трябваше да поспи и на сутринта щеше да се чувства по-добре.
