Здравей

Беше сряда, което значеше, че цяла сутрин беше при баба си, за да ѝ помогне да изчисти. Към 12 часа, когато приключи, Марина излезе от там потна и доволна. Винаги изкарваше страхотно с баба Юлка, може би ѝ беше по-забавно с нея, отколкото с много други по-млади хора.

Марина ставаше на 37 тази година, но се чувстваше много по-стара. Беше надебеляла последните месеци заради здравословни проблеми и от скоро спазваше хранителен режим и когато имаше време, правеше упражнения. Правеше тежки HIIT тренировки, за да ѝ отнеме възможно най-малко време – отделяше максимум половин час на ден. Винаги бързаше, защото трябваше да ходи някъде или пък трябваше да се прибира, за да свърши нещо. Къщата ѝ беше изрядна – чиста и подредена, всичките ѝ задачи бяха изброени в списък по часове и всячески се опитваше да се вмъкне във взискателната си програма.

Преди да се прибере, трябваше да мине през магазина, за да купи някои неща за обяд. Влезе и я обгърна прохладата на климатика. Запъти се към рафтовете с млека и си взе едно, а след това се забърза към козметичните продукти. Трябваше да си избере паста за зъби светкавично и дори не забеляза момчето, което подреждаше стоката до нея. Докато погледът ѝ трескаво шареше по всички марки в търсене на обичайната, едва чуто той я поздрави:

– Здравей.

Тя се обърна към него озадачена и отговори: „Здравейте“, а после сграбчи една от кутийките с паста за зъби и отпраши към касата.

След няколко дни, почти забравила за случката, отново отиде да си пазарува. Пак бързаше, както винаги, ходеше почти тичешком вперила поглед в списъка, когато се пресегна да си вземе мляко и пак чу до себе си: „Здравей“. Беше същото момче от предния ден. Този път Марина го погледна и го поздрави с усмивка: „Здравей“. Взе си млякото и избяга от там, но преди това се сбогува: „До скоро“. Беше прекалено засрамена, за да дочака отговор.

Когато се прибра вкъщи, все още мислеше за него. Беше се вгледала в младото му лице и прецени, че е сладък, но определено беше по-малък от нея. Освен това сигурно поздравяваше всички клиенти. „Има ли значение? Нямам време за подобни неща…“, размисли.

Следващата седмица започна сякаш случайно да ходи до въпросния магазин, който ѝ беше по-далечен, но искаше да го види пак. Искаше да се увери, че поздравява всички клиенти… Чувстваше се абсолютно глупаво, че прави неща, които повече щяха да отиват на ученички от пети клас, но въпреки всичко минаваше от там почти всеки ден. Така и не го видя…

Прибра се вкъщи разочарована, за трети пореден ден го изпускаше. Отвори си бира, сви си джойнт и седна на дивана да консумира. Изпускаше дима през носа, за да усети прекрасния аромат на цигарата… замисли се, че гони читиридесетака, а все още си е същата луда глава отпреди 20 години. Пиеше бира, пушеше трева, живееше с котката си… винаги бързаше за някъде и не допускаше никого до себе си. Струваше ѝ се доста глупаво да тича след младото момче, при положение, че сигурно поздравяваше от учтивост, не, че толкова я е харесал…

Същия следобед се обади на Дамян – първи и последен бивш в живота ѝ, но не защото нямаше други… просто винаги се връщаше при него. Той беше сякаш… жокера ѝ. Когато нямаше никой друг на хоризонта, той винаги беше свободен – вечният ерген, а тя вечно влюбена в него. Покани го на вечеря, но както винаги, той довтаса няколко часа по-рано. Най-вероятно нямаше какво друго да прави.

Още от вратата, даже не си бяха поздравили, той започна да я целува. Почти я нападна, а тя едва успя да затвори вратата след него. Марина още беше по пижама – изцяло лилави потник и къси панталони, които бяха на минимум 10 години, но все още не бяха съвсем съсипани, а Дамян с дънки и както винаги, черна риза. Беше си същият, в когото се влюби, когато беше на 17… тялото ѝ изтръпна, когато той дръпна потника ѝ надолу и изкара навън гърдите ѝ. Наведе се и я взе на ръце, занесе я до леглото и я тръшна там, а после легна върху нея. Целуваха се, а тя уви краката си около него и започна да се търка в чатала му. Бяха ужасно възбудени – всеки път, когато се видеха, нещо прищракваше в главите им и единственото, което искаха да правят беше секс… и така 20 години подред.

Дамян я обърна по корем, свали панталоните ѝ и заби нос в задника ѝ. Започна да го хапе, а после го разтвори с ръце и започна да облизва ануса ѝ. Вкарваше езика си вътре и мачкаше бузите на дупето ѝ, спря за малко, колкото да свали дънките си и да разкопчае ризата си, а Марина мастурбираше, доколкото можеше, все още по корем. Когато остана гол, Дамян повтори действията с езика си на същото място… надигна се, забели пениса си и започна да го търка между краката ѝ. Знаеше, че адски много я възбужда да облизва ануса ѝ… беше цялата мокра… Разтовори бузите ѝ отново, надигна я, за да застане на четири крака и внимателно го вкара в нея. Марина изохка и това беше първото нещо, което излезе от устата ѝ… все още никой от тях не беше проговорил. Хвана я през кръста и започна да прави резки движения, които ги подлудяваха и двамата. Тя не спираше да мастурбира, големите ѝ гърди бясно се друсаха извън потника ѝ и това я възбуждаше още повече. Мислено се закле да си купи голямо огледало за спалнята…

Дамян плясна дупето ѝ доста шумно, облиза показалеца си и почти спря да се движи, за да успее внимателно да вкара пръста си в ануса ѝ. Марина полудя от удоволствие… винаги се дърпаше, когато той ѝ предложеше това, но нямаше друго нещо, което да я кара да свършва толкова бързо, колкото пръстче… Представи си кура му в близък план, как я чукаше на задна, представи си, че пръста му е друг кур, който внимателно я чука отзад, а пръстите ѝ… те си бяха нейни, защото ничии чужди не ѝ доставяха такава наслада. Свърши за секунди… усети ток по тялото си, трепет, удоволствие… не скри стоновете си, както правеше обикновено и това възбуди Дамян до краен предел. Бавно изкара пръста си от нея, после и пениса си и го премести в другата ѝ дупка…

Марина отново усети същото чувство на безкрайна възбуда и не спря да мастурбира… свърши отново, едновременно с него. След възбудените им стонове, последва тишина… Дамян изкара пениса си, все още еректирал, наведе се и целуна задника ѝ. После отиде за мокри кърпички, с които да изчисти спермата, която всеки момент щеше да потече от нея. Избърса я и най-сетне проговори:

– Искаш ли да си теглим душ?

– Да, разбира се…

Марина захвърли потника си и го последва към банята. Там се целуваха още дълго, изкъпаха се един друг и преди да се изсушат, Дамян започна да пляска мокрото ѝ дупе, което плющеше доста силно заради ехото в банята. Върнаха се в леглото и вместо да си говорят, за каквото и да е друго, Марина му показа, че отново е мокра и започна да си играе с пениса му.

– Чукай ме с огромния си кур… – прошепна и Огромният Кур веднага се надигна.

Легна върху нея и правиха секс отново – качи краката ѝ на раменете си, докато тя се пипаше под него и гърдите ѝ се друсаха. Дамян започна да ги мачка и опипва, знаеше ги наизуст, но никога не му омръзваха. Тя успя да свърши още няколко пъти, но той не… после заспаха и след няколко часа, когато вече беше време за вечеря, се събудиха. Понеже нямаше нищо сготвено, а бяха гладни, поръчаха пица.

– Искам да излезеш гола и да платиш…

– Никога не бих направила подобна глупост… – отговори му и започна да се смее.

– Тогава аз ще изляза гол да му платя!

– Добре! Искам да те видя! И да знаеш, че ще мастурбирам, докато те гледам от спалнята…

Когато на вратата се звънна, Дамян наистина отиде гол да плати за пицата… Марина, която се заливаше от смях, надяна халат върху себе си и отиде да му помогне. Плати на човека и бързо затвори вратата, а горкият едва ли не ги гледаше с отвращение.

– Какво правиш? Ти добре ли си? – опитваше се да му се скара, но все още се смееше.

– Правя, каквото искам, както винаги!

– Да, но май му стана неудобно, не мислиш ли?

– Голяма работа, не вярвам да му е за пръв път.

Седнаха в хола и започнаха да ядат – беше страхотна, с доматен сос, четири вида сирена и босилек. После пак легнаха и заспаха.

На сутринта Марина стана по-рано и слезе до хлебарницата, за да купи нещо за закуска. Избра две сиренки, бяха още топли, и се запъти към дома, за да направи и кафе. На вратата се засече с момчето от магазина. Понеже ѝ беше симпатичен, а и я беше поздравявал няколко пъти, се обърна към него с усмивка:

– Здравей!

Момчето също ѝ се усмихна. Тя понечи да го подмине, но той я спря:

– Извинявай! Отдавна искам да те питам… Искаш ли да се видим за по кафе?

Следва продължение…

Mood: In love